Поглед към звездите

Учените от НАСА смятат, че с помощта на „Спирит” е направено забележително откритие.

Според хипотезите, скалната маса, която е изследвана с помощта на космическия апарат, се е формирала при контакт на вулканична лава с гореща вода или пара.

Експертите подчертават, че в земни условия подобни геологически образувания изобилстват от бактерии.

През месец май учените забелязват, че почвата, изровена от едно от колелата на марсохода, е значително по-ярка от обичайното. Проведените анализи показват, че тя е богата на кварц и на „Спирит” е възложено да изследва околните скали и грунта.

Според учените скалният материал, открит от космическия „пътешественик” би могъл да се образува по два начина.

Едната възможност е кварцовият слой да се образувал вследствие на контакт с гореща вода – подобен процес се наблюдава при гейзерите на Земята. Според другата теория, грунтът е бил изложен на действието на горещи газове, които са изпарили от него всичко, с изключение на кварца.

Екипът на НАСА е на мнение, че не е толкова важно по кой от двата начина е протекъл процесът, много по-важно е, че и двата случая при при земни условия минералите са пълни с живот.

Засега това са просто смели догадки, тъй като „Спирит” не е екипиран с апаратура, специализирана в откриването на живот. Марсоходът беше проектиран за провеждането на геоложки проучвания.

Търсенето на химически следи от живот на Марс ще бъде задача на следващите мисии на НАСА.
През 2009 г. Съединените щати планират да изпратят още една мисия на червената планета.

Европейската космическа агенция предвижда да осъществи подобен проект през 2010 г.

Откритието е направено, след като апаратът, изстрелян преди 30 години, през лятото достигна периферията на Слънчевата система, следвайки своя близнак “Вояджър 1″, който пристигна на същото място през 2004 г.

Данните от “Вояджър 2″ показват, че южното полукълбо на хелиосферата е “вдлъбнато”.
Учените вярват, че тази асиметрия се причинява от междузвездното магнитно поле, което е под наклон спрямо плоскостта на Млечния път.

Това е бурен регион отвъд орбитата на Плутон, където слънчевите ветрове значително се забавят при сблъсъка си с разреден газ в междузвездното пространство.
Слънчевите ветрове духат във всички посоки и оформят т. нар. хелиосфера.

Данните, предоставени от “Вояджър 2″, са изключително вълнуващи по ред причини, обясняват от НАСА.
Космическият апарат разполага с работещ плазмен инструмент, с чиято помощ директно може да измерва скоростта, плътността и температурата на слънчевия вятър.
“Вояджър 1″ също бе оборудван с подобен инструмент, който обаче отдавна не функционира.

След около седем до десет години двата космически апарата “Вояджър”, изстреляни от НАСА през 1977 г., се очаква да достигнат хелиопаузата, която отбелязва границата между края на Слънчевата система и началото на междузвездното пространство.

Стартът е преминал успешно в 3:16 московско време, съобщава агенция Интерфакс.

Золотухин уточни, че стартът на ракетата се е контролирал с наземните средства на автоматизирания комплекс към Управлението на Космическите войски.
Аппаратът се отделил от ракетата приблизително 9 часа след изстрелването.

Очаква се, совалката да бъде върната от стартовата площадка обратно в хангара за по-подробно разглеждане на проблема с неизправния датчик на горивния резервоар и съответното отстраняване на неизправността.

Независимо от всички положени усилия през последните дни, единият от датчиците продължи да дава неверни показатели за наличието на гориво, което доведе до неколкократно отлагане на старта.

Основната задача на тази мисия на “Атлантис” е извеждане в орбита и свързване с МКС на европейския сегмент на станцията – научния модул “Колумбус”.
Освен това ще достави допълнително оборудване и консумативи, необходими на МКС.

В състава на екипажа на “Атлантис” са американските астронавти Стивън Фрик, Алан Пойндекстър, Лиленд Мелвин, Рекс Уолхейм, Стенли Лав, както и асторнавтите от Европейската космическа агенция(ЕКА)- германецът Ханс Шлегел и французинът Леополд Ейартц.

Причината се оказа неработещ датчик във външния резервоар на совалката, информира Дойче веле. А иначе денят започна многообещаващо – в 5.56 минути местно време започна пълненето на резервоарите.

Към 7.30 беше настъпил моментът, когато сензорите трябваше да отчетат достатъчно количество течен водород в резервоара. Първоначално всичко изглеждаше, че протича нормално, но час по-късно дойде и лошата новина:

“Совалка, контролна кула – Те-5.03, 40 секунди, току що получихме информация, че един от сензорите за течен водород, сензор №3, не работи.”

Причината за втори път е неработещ датчик, отчитащ нивото на течния водород във външния резервоар на “Атлантис”. При всички досегашни изстрелвания на совалки излизането от строя на един от сензорите във външния резервоар никога не е довеждало до отлагането на старта.

От четвъртък обаче, когато проблемът се появи за първи път, бяха затегнати мерките за сигурност, и новите указания гласят, че ако не работят всичките 4 сензора не може да бъде дадено и разрешение за излитане.

Последва спешно заседание на техническия екип, ръководещ мисията на “Атлантис”, а към 7.30 говорителят Джордж Дилър съобщи: “Стартът се отменя”.

Така насроченото изстрелване на совалката се превърна в тест за пълнене на резервоарите. В момента експертите се опитват да научат повече за техническия проблем, с който се сблъскват, и който очевидно е малко по-различен от този, проявил се в четвъртък.

Ръководителите на полета обмислят, как въобще ще продължи мисията. По всичко изглежда, че “Атлантис” ще бъде отделена от рампата за изстрелване, за да могат да бъдат изследвани обстойно дефектиралите датчици.

В товарния отсек на совалката се намира разработеният от Европейската космическа агенция модул “Колумб”, който трябва да бъде доставен на Международната космическа станция и скачен с нея. Това е и основната мисия на седмината астронавти, които ще летят с “Атлантис”. Последната възможност за изстрелване на совалката до края на годината ще е в четвъртък или петък.