Поглед към звездите

Европейската междупланетна сонда Месинджър откри на дъното на един от кратерите на Меркурий вдлъбнатина, напомняща по форма телфонна слушалка, съобщава Европейската Космическа Агенция (ЕКА).

Космическият апарат , който е втори от времето на полета към Меркурий на американския Маринер-10, е бил на 19.3 хиляди километра от планетата.

На снимката от района на южното полукълбо на Меркурий се вижда кратер с диаметър 52км , на чието дъно се намира странно образувание – „вдлъбнатина във форма на телефонна слушалка”, се казва на сайта на ЕКА.

„Вдлъбнатината на снимката, подобна на която няма в други кратери, може да свидетелства за вулканична активност съвсем близо до кратера и точно под него”, се казва в съобщението.

Учените проверяват всички постъпили от Месинджър изображения ( около 1200), като се надяват да открият и други подобни детайли , които да осветят геологичното минало на планетата.

Инженери от американската космическа агенция НАСА откриха потенциално опасен дефект в проекта на кораба, който трябва да бъде изстрелян към Луната през 2020 г., съобщи АП.

Специалистите смятат, че космическата ракета, която в недалечно бъдеще трябва да замени совалката и да извежда астронавти на Луната, поради резките колебания може да се взриви още в първите минути на полета.

По коефициент за сериозност на грешкат от 1 до 5, конкретният проблем получи пета степен.
Недостатъкът в проекта инженерите на НАСА характеризират като “червена рискова зона”, отбелязва агенцията.

Представителите на НАСА се надяват, че недостатъкът в проекта ще бъде отстранен не по-късно от март тази година и експедицията до Луната ще се състоия безотказно.

“НАСА има отличен опит по разрешаване на техническите проблеми”,- каза шефът на НАСА Майкъл Грифин.
Той изрази увереност, че специалистите ще отстранят дефекта.

Дата на изстрелването на товарния космически кораб “Прогрес М-63″ от Байконур е променена по молба от НАСА от 7 на 5 февруари, съобщават от Центъра за управление на полетите.

“Изстрелването на кораба съвпадаше с датата на старта на американската совалка „Атлантис”, и в тази връзка НАСА се обърна към нас с молба да променим пуска на “Прогрес” с две денонощия по-рано, тъй като едновременното скачване на МКС е нежелателно”, – каза представител на ЦУП.
“Новото време за старта е определено за 16.03 часа”, – добави той.

Финландски астрономи откриха най-голямата наблюдавана досега черна дупка във Вселената.

Космическият обект има маса 18 милиарда пъти повече, отколкото нашето Слънце. Това е 6 пъти повече от досега известния рекорд, съобщава Би Би Си.

Учените и по-рано са смятали, че може да съществуват черни дупки с подобна маса, но досега не бяха получавали пряко доказателство за това.
Освен това сега те имат възможност за първи път да проверят теорията за гравитацията на Айнщайн в мощно гравитационно поле.

Не е възможно да се види черната дупка: масата на този космически обект е толкова голяма, че нищо не може да напусне гравитационното й поле – нито предмет, нито дори светлината.
Ето защо астрономите засичат черните дупки, анализирайки траекториите на други небесни тела.

Дупката рекордьор обикаля около друга черна дупка с по-малки размери, което е дало възможност на астрофизиците да определят масата й с доста голяма точност.

Тази двойна система захранва с енергия квазера OJ287 в съзвездието Рак.
Квазерът е относително компактно по размер скупчване на материя, излъчващо огромно количество енергия.
OJ287 е ярък “фар” във Вселената и е доста подробно изучен, тъй като се намира сравнително близо до нас – на 3.5 милиарда светлинни години.

Квазерът на всеки 12 години излъчва два мощни светлинни сигнала.
За първи път тази пулсация бе регистрирана през 1994 и 1995 година, а след това – през 2005 – първият сигнал от втората двойка.
Тези наблюдения позволиха на астрономите да създадат компютърен модел на активността на квазера и точно да прогнозират получаването на следващия сигнал на 13 септември 2007 година.

Феноменът с пулсациите с 12-годишна периодичност има просто обяснение, каза Маури Валтонен от обсерваторията на университета във финландския град Турку, който представи резултатите от изследването пред Американската астрономическа общност в Остин, щата Тексас.

Според Валтонен и колегите му по-малката черна дупка, обикаляйки около по-голямата – в течение на един орбитален период – на два пъти влиза в съприкосновение със скупчването на материята.
В резултат на този сблъсък в Космоса се изхвърлят струи нагорещен газ, които са източникът на оптическите пулсации, наблюдавани от Земята.

Разбирането, че системата има бинарен (двоен) произход, позволило на астрономите не само с голяма точност да измелят масата на голямата черна дупка, но и да проверят теорията на Айнщайн в условия на свръхмощното гравитационно поле, съществуващо между двете черни дупки.

Финландските учени показали, че теорията на Айнщайн може да даде вярна представа за поведението на бинарната орбита.
Те са направили измерванията си с 10-процентна грешка, която според тях може значително да бъде намалена при следващите изследвания.

След месец и половина на Международната космическа станция ще бъде монтиран модула “Колумбус”, съобщава bTV.

Оборудването му включва системи, които ще следят промените в климата, нивото на космическата радиацията и влиянието й върху човека.

България спечели правото да работи по 4 от 12-те експеримента на “Колумбус”.

Но вече сме извън програмата, защото страната ни не е отделила 100 хиляди евро.

Тази сума се внася от всяка държава-участник като процент от цялостното финансиране на проекта.

Проф. Лъчезар Филипов: “Това са технологични експерименти, но те дават възможност на България да се интегрира в Европейската космическа агенция, в която ние сега искаме да станем членки.

И как нашите колеги от ESA ще погледнат след като ние се издънихме в такъв един вариант”.

100-те хиляди евро са били заявени още преди 2 години като средства за развитието на космическите изследвания.

Но в последния момент България не ги изплаща.

Страната ни е единствената в Евросъюза, която не е член на Европейската космическа агенция.

Членството в нея ще ни донесе и ценна спътникова информация от цяла Европа за природни стихии и промени в климата.

Проф. Филипов смята, че мълчаливият отказ на страната ни да изплати обещаните 100 хиляди евро застрашава включването ни в европейски научни програми.

Проф. Лъчезар Филипов: “Проваляйки нашите експерименти, ние подведохме и тях.

И как утре те ще кажат “Ние искаме да работим”?

Значи, за лъжливото овчарче знаете притчата”.

Вчера NASA обяви нова дата за изстрелването на совалката Атлантис към Международната космическа станция, съобщи Reuters.
По технически причини стартът е отложен за 7 февруари.

На същата дата обаче е запланувано и изстрелването на руския товарен кораб Прогрес, а на 9 февруари е скачването му с МКС.
Поради това, заявиха представители на NASA, датата на старта на Атлантис може да бъде отново променена, ако не се измести денят за изстрелването на Прогрес.
МКС не може да приеме едновременно два космически кораба.

Отлагането на полета на Атлантис се отразява на останалото разписание на излитането на совалките.

Очевидно е, че заплануваният за 14 февуари пуск на совалката Индевър, която трябва да достави на МКС японския модул Kibo и системата Dextre, няма да се състои на определената дата, доколкото между полетите им трябва да има промеждутък от минимум пет седмици.

В състава на екипажа на Атлантис са седем човека – пет американски астронавти и космонавти от Германия и Франция.
Мисията на совалката ще продължи 11 дни.
Тя трябва да достави на МКС европейската космическа лаборатория “Колумбус”.

Екипажът на МКС проведе първата сесия експерименти „Матрьошка” по изучаване въздействието на радиацията върху жизненоважни органи от човешкото тяло по време на неговото пребиваване на орбита, се съобщава на сайта на Роскосмос.

Научният сътрудник от Института по медико-биологични проблеми Ина Чьорнъйх информира, че бордовият инженер Юрий Маленченко на 4 януари е разположил в манекена “Матрьошка-Р” три детектора, които в продължение на пет дни са регистрирали количеството неутрони, което се е получавало и е важно за критични органи от човешкия организъм.
В сряда космонавтът е направил измервания и е предал резултатите на Земята.

За разлика от предишните сесии, когато с детектори е бил оборудван само манекена, този път четири активни детектора са били поставени и в няколко отсека на служебния модул “Звезда”, благодарение на което учените получават много повече данни за сравнителен анализ.

Експериметът “Матрьошка” започва през януари 2004 г., когато на МКС са доставени два манекена – европейският „господин Рендо” и руската сферична “Матрьошка-Р”. И двете експериментални тела са направени от уникални материали, близки по химически състав до това на човека.

Детекторите, разполжени там, където реално се намират жизненоважни човешки органи, позволяват да се определи дозата радиация, която човек получава по време на продължителен престой в космоса.

Получените данни ще помогнат на специалистите да определят пределно допустимите дози и да разработят ефективна защита за космонавтите по време на междупланетни полети.

Европейски и руски учени планират експедиция до Юпитер и естествения му спътник Европа от няколко космически апарати.
Спускаем апарат ще търси прости форми на живот на Европа.
Това съобщи вчера пред агенция Интерфакс директорът на Института за космически изследвания (ИКИ) РАН академик Лев Зельоний.

Международният проект с име „Лаплас” предвижда сложна многоспътникова експедиция до Юпитер, като главната задача на проекта е изследването повърхността на Европа, на който под ледния слой е открит океан с вода.

Според академика, проектът ще бъде включен в програмата на Европейската космическа агенция -ESA за периода от 2015 до 2025 година.
В нея са поканени да участват и руски специалисти.

Проектът „Лаплас” предполага извеждане в орбитата на Юпитер и Европа на два космически апарата.
Руските учени са предложили да се включи в програмата и спускаем апарат, който да се заеме с търсене на прости форми на живот на Европа.

Директорът на ИКИ каза,че спътникът на Юпитер Европа е най-любопитното място за изследване в Слънчевата система след планетата Марс, от гледна точка на възможностите за наличие на живот.

Вероятността за сблъсък на гигантския астероид 2007 WD5 с Марс на 30 януари 2008 г. се повиши на 1 към 25. За това съобщиха изследователи от Центъра за изучаване на близките до Земята небесни тела към Лабораторията за реактивно движение в Пасадина (Калифорния).

Астероидът, получил кодовото название 2007 WD5, бе открит през ноември миналта година.
Първоначално вероятността за сблъсък на това небесно тяло с Червената планета бе едва едно към 350, но преди около 10 дни тя се повиши на 1 към 75, а сега – до 1 към 25.

Скоростта на обекта 2007 WD5 е около 45 хиляди километра в час.
Астероидът не е заплаха за Земята, отбелязват астрономите от Пасадина.

Ако той падне на повърхността на Марс, това ще доведе до образуването на кратер с диаметър до 1,5 км на север от мястото, където провежда изследвания американският марсоход “Опортюнити”, чието управление също се осъществява от центъра в Пасадина.

Астероидът 2007 WD5 по размери е аналогичен на Тунгуския метеорит, паднал в Сибир през 1908 г. Силата на удара му е съпоставима с взрив на атомна бомба с мощност 15 мегатона.

Сътрудници от Института по aстрономия Макс Планк в Хайделберг откриха най-младата планета от известните до днес.
Тя се е сформирала на орбитата на звездата TW Hydrae, чиято възраст е 8-10 милиона години – около 500 пъти по-малко от върастта на Слънцето.

Както и другите млади звезди, TW Hydrae е обкръжена от диск от прах и газ.
Планетата се намира във вътрешния му радиус, се съобщава на сайта на Института по астрономия Макс Планк.

Учените избраха на планетата името TW Hydrae b. Точната й възраст не е установена, но е ясно, че тя не може да бъде по-стара от звездата.
До този момент астрономите не успяваха да открият планета, създадена по-скоро от 100 милиона години назад. За сравнение, възрастта на Земята се определя на 4,5 милиарда години.

Откритата планета се отнася към клас гиганти: тя е около 10 пъти по-тежка от Юпитер – най-голямата планета от Слънчевата система.
TW Hydrae b се намира на разстояние от 6 милиона километра от звездата и прави една обиколка около нея за три дни и половина.