Поглед към звездите

Специалисти от руския Център за управление на полетите подготовиха Международната космическа станция за скачване с американската совалка Endeavour, чийто старт е заплануван за 11 март, и руския пилотиран кораб „Союз”.

Както съобщава официалният представител на ЦУП Валерий Линдин “маневрата по корекция на орбитата е успешна”.

Корекцията на орбитата е проведена в автоматичен режим с помощта на двигателите на основния модул на руския сегмент на МКС „Звезда”.
Средната височина на орбитата на станцията е увеличена с 5,2 км и сега е около 342,5 км.

Продължителността на работа на двигателите бе 123 секунди.

Корекцията премина без участието на екипажа на МКС.

Изстрелването на американската космическа совалка “Атлантис” трябва да се състои днес, предаде АП.

Мисията трябва да достави на МКС европейския лабораторен модул “Кълъмбъс”.

Командир на полета ще Стив Фрик, совалката ще бъде пилотирана от Алън Поинтдекстър. В екипажа още влизат – бордовия инженер Леланд Мелвин, Рекс Уолхайм, Стенли Лав и астронавтите от европейската космическа агенция Йенс Шлегел и Леополд Артс.

Стартът ще е от космодрума Кейп Канаверъл.

Единствената възможност за отлагане изстрелването е проблем с метеорологичните условия.

През декември НАСА отложи за януари полета на совалката “Атлантис” до Международната космическа станция след серия проблеми с горивните сензори.

Поради неблагоприятите метеорологични условия верояността за отлагане на запланувания за 7 февруари(четвъртък) старт на Атлантис е 60 %, се съобщава в сводка на метеоролозите на NASA.

“Студеният фронт ще достигне в Кейп Канаверал, Флорида в деня на изстрелването. Основният проблем ще са купестата облачност и дъждът”, – се казва в нея.
Прогнозите за петък и събота намаляват вероятността за отлагане на полета – не повече от 20%.

Стартът на Атлантис към МКС от космодрума в Кейп Канаверал е планиран за 14.45 часа местно време (7:45 часа българско).

Екипажът на совалката пристигна в понеделник в космическия център Кенеди.
Командир е Стив Фрик, пилот е Алан Поиндекстер.
В екипажа влизат още бордовите инженери Леланд Мелвин, Рекс Уолхайм, Стенли Лав и астронавтите от Европейскатао космическао агенция Ханс Шлегел и Леополд Аартс.

В хода на настоящия полет,освен доставката на МКС на модула “Колумб”, ще бъде проведена и смяна в екипажа на дългосрочната експедиция на МКС.
Бордовият инженер Даниел Тани ще се върне на Земята, а мястото му ще заеме французина Леополд Аартс.

Българска апаратура ще полети след два дни на борда на совалката „Атлантис”, за да бъде доставена на международната космическа станция “Колумб”. Там апаратът ще бъде инсталиран със задачата да търси отговор на въпроса дали животът на Земята е пренесен от Космоса.

Така с българско участие теорията за панспермията може да бъде доказана или опровергана, съобщи БНТ.

Български учени от години работят по усъвършенстването на прибора „Люлин”, предназначен за измерване на различни галактически и космически лъчения. За 20 години размерите му са умалени над 100 пъти. В най-новата си версия апаратът тежи 140 грама.

В продължение на една година „Люлин” ще регистрира колко космическа радиация ще понесат различни спори и дали ще оживеят. Това е важна стъпка в отговора на въпроса възможно ли е живи клетки да прекосят космическото пространство и да положат началото на живота на „мъртва” планета, което същността на теорията на панспермията.

Според доц. Цветан Дачев от Лабораторията по слънчево-земни въздействия към БАН пренасянето на живот през междупланетното пространство е малко вероятно.

“На този етап аз съм песимист – според мен става дума за едни дългосрочни пътувания на биологичен материал в космоса – галактичните космически лъчи са непрекъснати те проникват през всичко включително и през тези метеоритни късове, които евентуално от Марс биха пренесли спори към земята и предизвикали разрастването на живот на земята.” – коментира доц. Дачев.

Уредът „Люлин” участва и в много други космически експерименти. Той се използва за измерване на рисковете за космонавтите при бъдещи полети до Марс, както и за изследване на полярните сияния.

Американската космическа програма започва на 1 февруари 1958 година със старта на първия изкуствен спътник Explorer 1, който е трети в света след Спутник 1 и 2.

Общото му тегло е 14 килограма, от които 4,5 съставят апаратурата.

Explorer 1 е бил в орбита до 31 март 1970 г, след което навлиза в плътния слой на атмосферата и изгаря.

Explorer-1 е изстрелян на 1 февруари1958г. в 3:48 часа по Гринуич, т.е. на 31 януари1958 г. в 22:48 ч. местно време.