Поглед към звездите

Най-малката планета в Слънчевата система – Меркурий – става все по-малка, показват данните от наблюденията на космическия апарат Messenger, предаде HiComm.bg.

Анализът на снимките, направени по време на преминаването на кораба покрай планетата, показва намаление в диаметъра й с 1.5 км.

Астрономите смятат, че това се дължи на бавното изстиване на ядрото, което от своя страна влияе на магнитното поле на планетата. 

По-рано получени снимки показват вулканична дейност на Меркурий.
На фотографиите са забелязани вулканични кратери, подобни на лунните и земните, които вероятно са запълнени с лава до дълбочина 2.7 км. 

Изследователите смятат, че пикът на вулканичната активност е бил преди 3-4 милиарда години. 

Сензорните датчици на борда на космическия апарат са анализирали състава на атмосферата на планетата.
Апаратурата показала около Меркурий наличие на силиций, натрий и дори йони на вода. 

Учените смятат, че тези елементи са били елиминирани от повърхността на планетата от слънчевия вятър – поток заредени частици, които бомбардират Слънчевата система.

Меркурий е най-близката планета до Слънцето и изпитва пълната сила на слънчевия вятър. 
Много от елиминираните атоми в последствие се улавят от магнитното поле на планетата.

Първите летателни изпитания на космическия апарат и ракетата-носител на NASA от ново поколение, които ще сменят совалките, са запланувани за пролетта на 2009 година, се казва в прес-рилийз на агенцията.

” NASA разработва нов космически кораб – ракета-носител Ares и обитаема капсула Orion – за полет на астронавти до МКС и до Луната.
Първите летателни изпитания, получили наименованието Ares I-X, са запланувани за пролетта на 2009 година. 

Изпитанията ще доближат NASA до основната цел по изучаване на космическото пространство: връщането на Луната за по-амбициозни проекти за проучването на лунната повърхност, както и полети до Марс и извън пределите му”, се казва в съобщението. 

От изпитанията NASA очаква да получи данни за работата на оборудването на Ares I и капсулата Orion по време на набиране на височина, за да се убеди в безопасността на предстоящите полети на астронавтите.

Тестовото изстрелване на Ares I-X ще бъде проведено на космодрума в Кейп Канаверал. 
По време на изпитанията експертите възнамеряват да проверят поведението на космическия апарат в първите две минути след старта.
За това време той ще наберат височина 46,5 хиляди метра. 

Твърдогоривният двигател на ракетата ще се отдели и ще падне в акваторията на Атлантическия океан, от където ще бъде изваден и занесен в изследователския център за по-нататъшна проверка.
Обитаемият модул, както и системата за аварийна евакуация на астронавтите ще бъдат потопени в океана. 

Вторите летателни изпитания Ares I-Y са запланувани за 2012 година, а заключителните – за началото на 2013 г. 

Първият полет до Международната космическа станция с астронавти на борда на Ares-Orion се очаква не по-рано от 2015 година.

NASA публикува “финалната” програма на полетите на корабите за многократно използване.

Независимо от постоянните отлагания на старта в американската аерокосмическа агенция са сигурни, че ще могат да приключат програмата през 2010 година, както беше запланувано след катастрофата на Columbia през февруари 2003 г.

Два полета на совалки са планирани за тази година, пет – за 2009 г. и три мисии – в първата половина на 2010 година.

Най-важното в изменението на новия план се отнася до совалката Atlantis.
Преди възнамеряваха да я “отпишат” след предстоящия й полет през октомври. 
Обаче сега от NASA планират да я отправят още два пъти в космоса.
Три полета ще има Discovery и четири – Endeavour.

  Последната редакция на програмата на полети на совалки:

  08.10.2008 – Atlantis (STS-125 / HSTSM-4) – мисия за обслужване на орбиталния телескоп Hubble N 4,
  10.11.2008 – Endeavour (STS-126 / ISS-ULF2),
  12.02.2009 – Discovery (STS-119 / ISS-15A),
  15.05.2009 – Endeavour (STS-127 / ISS-2JA), 
  30.07.2009 – Atlantis (STS-128 / ISS-17A),
  15.10.2009 – Discovery (STS-129 / ISS-ULF3),
  10.12.2009 – Endeavour (STS-130 / ISS-20A),
  11.02.2010 – Atlantis (STS-131 / ISS-19A),
  08.04.2010 – Discovery (STS-132 / ISS-ULF4),
  31.05.2010 – Endeavour (STS-133 / ISS-ULF5).

Засега планът е този, но не е изключено неговото преразглеждане.
Възможно е да се добави още един, единадесети полет, както „изисква” Конгреса на САЩ.
Това ще стане ясно след подписването от президента Буш на бюджета за 2009 финансова година. 
Ако в него се предвидят средства, ще се състои, ако не се отделят субсидии, то цялата ера на совалките завършва през юни 2010 година. 

Припомняме, първият старт на совалка е през 1981 година.
Построени бяха общо шест совалки – една от тях , Enterprise се използва само за технически изпитания. 
През 1986 година при излитането се разби Challenger, а през 2003 – при кацане – Columbia.

Вече е в ход работата над нов тип космически кораб, който се планира да бъде използван за полет на астронавти до МКС и до Луната.

Формата на астероидите зависи от тяхната възраст. 
“Стареенето” на тези небесни тела се съпровожда с изглаждане на формата им и постепенното й приближаване към сферичната, съобщава HiComm.bg.

Това заключение правят астрономи от Унгария и Австралия, след като анализирали данните от повече 11 700 астероида с помощта на фотометричен метод. 

Учените определяли формата на астероиди от различни семейства – групи астероиди с близки орбити и вероятно образувани от общ източник.
Те открили, че за по-младите семейства е характерно по-голямо разнообразие от форми.

Повечето от “младите” астероиди имат издължена и неправилна форма. 
Колкото по-старо е изследваното семейство, толкова по-сферични са астероидите в него. 

Астрономите предполагат, че “изглаждането” на формите е свързано с многобройните сблъсъци с други небесни тела. 

Поначало формата на астероидите може да бъде всякаква.
Но постоянните сблъсъци спомагат за изчезването на стърчащите части.
Подобни процеси протичат при морската баластра, отбелязва електронното издание Space.com.

Използваният от учените фотометричен метод позволява да се определи формата на небесното тяло, оценявайки количеството светлина, което то отразява, въртейки се около оста си. 

Изследователите не извършили директни измервания, а използвали фотометричните данни от каталога на Програмата за цифрово наблюдение на небето “Слоун”, в който има информация да звездите, галактиките, квазерите и други небесни тела.