Поглед към звездите

Първите летателни изпитания на космическия апарат и ракетата-носител на NASA от ново поколение, които ще сменят совалките, са запланувани за пролетта на 2009 година, се казва в прес-рилийз на агенцията.

” NASA разработва нов космически кораб – ракета-носител Ares и обитаема капсула Orion – за полет на астронавти до МКС и до Луната.
Първите летателни изпитания, получили наименованието Ares I-X, са запланувани за пролетта на 2009 година. 

Изпитанията ще доближат NASA до основната цел по изучаване на космическото пространство: връщането на Луната за по-амбициозни проекти за проучването на лунната повърхност, както и полети до Марс и извън пределите му”, се казва в съобщението. 

От изпитанията NASA очаква да получи данни за работата на оборудването на Ares I и капсулата Orion по време на набиране на височина, за да се убеди в безопасността на предстоящите полети на астронавтите.

Тестовото изстрелване на Ares I-X ще бъде проведено на космодрума в Кейп Канаверал. 
По време на изпитанията експертите възнамеряват да проверят поведението на космическия апарат в първите две минути след старта.
За това време той ще наберат височина 46,5 хиляди метра. 

Твърдогоривният двигател на ракетата ще се отдели и ще падне в акваторията на Атлантическия океан, от където ще бъде изваден и занесен в изследователския център за по-нататъшна проверка.
Обитаемият модул, както и системата за аварийна евакуация на астронавтите ще бъдат потопени в океана. 

Вторите летателни изпитания Ares I-Y са запланувани за 2012 година, а заключителните – за началото на 2013 г. 

Първият полет до Международната космическа станция с астронавти на борда на Ares-Orion се очаква не по-рано от 2015 година.

NASA публикува “финалната” програма на полетите на корабите за многократно използване.

Независимо от постоянните отлагания на старта в американската аерокосмическа агенция са сигурни, че ще могат да приключат програмата през 2010 година, както беше запланувано след катастрофата на Columbia през февруари 2003 г.

Два полета на совалки са планирани за тази година, пет – за 2009 г. и три мисии – в първата половина на 2010 година.

Най-важното в изменението на новия план се отнася до совалката Atlantis.
Преди възнамеряваха да я “отпишат” след предстоящия й полет през октомври. 
Обаче сега от NASA планират да я отправят още два пъти в космоса.
Три полета ще има Discovery и четири – Endeavour.

  Последната редакция на програмата на полети на совалки:

  08.10.2008 – Atlantis (STS-125 / HSTSM-4) – мисия за обслужване на орбиталния телескоп Hubble N 4,
  10.11.2008 – Endeavour (STS-126 / ISS-ULF2),
  12.02.2009 – Discovery (STS-119 / ISS-15A),
  15.05.2009 – Endeavour (STS-127 / ISS-2JA), 
  30.07.2009 – Atlantis (STS-128 / ISS-17A),
  15.10.2009 – Discovery (STS-129 / ISS-ULF3),
  10.12.2009 – Endeavour (STS-130 / ISS-20A),
  11.02.2010 – Atlantis (STS-131 / ISS-19A),
  08.04.2010 – Discovery (STS-132 / ISS-ULF4),
  31.05.2010 – Endeavour (STS-133 / ISS-ULF5).

Засега планът е този, но не е изключено неговото преразглеждане.
Възможно е да се добави още един, единадесети полет, както „изисква” Конгреса на САЩ.
Това ще стане ясно след подписването от президента Буш на бюджета за 2009 финансова година. 
Ако в него се предвидят средства, ще се състои, ако не се отделят субсидии, то цялата ера на совалките завършва през юни 2010 година. 

Припомняме, първият старт на совалка е през 1981 година.
Построени бяха общо шест совалки – една от тях , Enterprise се използва само за технически изпитания. 
През 1986 година при излитането се разби Challenger, а през 2003 – при кацане – Columbia.

Вече е в ход работата над нов тип космически кораб, който се планира да бъде използван за полет на астронавти до МКС и до Луната.

Формата на астероидите зависи от тяхната възраст. 
“Стареенето” на тези небесни тела се съпровожда с изглаждане на формата им и постепенното й приближаване към сферичната, съобщава HiComm.bg.

Това заключение правят астрономи от Унгария и Австралия, след като анализирали данните от повече 11 700 астероида с помощта на фотометричен метод. 

Учените определяли формата на астероиди от различни семейства – групи астероиди с близки орбити и вероятно образувани от общ източник.
Те открили, че за по-младите семейства е характерно по-голямо разнообразие от форми.

Повечето от “младите” астероиди имат издължена и неправилна форма. 
Колкото по-старо е изследваното семейство, толкова по-сферични са астероидите в него. 

Астрономите предполагат, че “изглаждането” на формите е свързано с многобройните сблъсъци с други небесни тела. 

Поначало формата на астероидите може да бъде всякаква.
Но постоянните сблъсъци спомагат за изчезването на стърчащите части.
Подобни процеси протичат при морската баластра, отбелязва електронното издание Space.com.

Използваният от учените фотометричен метод позволява да се определи формата на небесното тяло, оценявайки количеството светлина, което то отразява, въртейки се около оста си. 

Изследователите не извършили директни измервания, а използвали фотометричните данни от каталога на Програмата за цифрово наблюдение на небето “Слоун”, в който има информация да звездите, галактиките, квазерите и други небесни тела.

Учени от страни-членки в Европейския съюз са открили с телескопа MAGIC най-отдалеченото от Земята гама-излъчване от свръхмасивна черна дупка. За това съобщи Дарик радио, като се позова на научния екип, направил откритието. 

В екипа са участвали и трима български учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Откритието има много голяма научна стойност, съобщиха от академията. Наблюденията са направени в нов диапазон на енергиите, което отваря нов прозорец към света. Енергията на гама-лъчите е милиарди пъти по-голяма от енергията на светлината. Тези лъчи възникват по време на най-катастрофичните процеси във Вселената и изминават гигантски разстояния. Наблюдаваният квазар е на разстояние повече от пет милиарда светлинни години от Земята. Учените са стигнали до извода, че Вселената е по-тъмна, отколкото се е предполагало досега. Пространството между галактиките е запълнено от светлината, излъчвана от всички звезди във Вселената. Тази светлина е “запис” на историята на света. Гама-лъчите от далечния квазар “прочитат” информацията и я донасят до нашата планета. Анализът на регистрираното гама-лъчение показало, че в междугалактичното пространство има по-малко светлина, отколкото се предполагало според съвременните модели на Вселената. В експеримента с телескопа MAGIC са участвали около 150 учени от страни в Европейския съюз – Германия, Италия, Испания, Полша, Финландия, България, както и техни колеги от САЩ и Швейцария. MAGIC, който се намира на Канарските острови, е гама-телескоп със 17-метрово огледало. Това е най-големия единичен телескоп в света. Откритието предизвика много голям интерес във водещи медии и специализирани научни издания в Италия, Германия, Испания, Франция, както и в Япония. /БГНЕС

Марсианският апарат „Феникс” завърши първата серия анализи на марсианската почва от северния полюс на планетата, се съобщава на сайта на NASA.

Изследванията и анализите на апарата показват, че условията там по своите киселинно-алкални показатели и по количеството соли са сходни със земните, което означава, че теоретически са пригодни за живот.

Този извод според ръководителите на мисията значително увеличава вероятността да се открият следи от примитивни форми на живот на Червената планета.

“Би било правилно да се каже, че там няма нищо, което да възпрепятства възникването на живот.
Условията са доста благоприятни, никакви токсични съединения не бяха открити”, казва Самюъл Кунейвс- научен консултант-химик към мисията от Университета “Тафтс”, отговарящ за извършването на мокрия химичен анализ от „Феникс”.

“Това е първи химичен анализ на почва не само от Марс, а изобщо от друга планета , освен Земята”, заявява той.

Изводите са, че киселинността на марсианската повърхност се колебае между 8 и 9, а за висока киселинност може да се говори при pH по-ниско от 7. 
Това е свидетелство, че почвата е алкална.

При pH-анализа са открити неорганични елементи като магнезий, калий, натрий и хлор.

“Марсианската много прилича на почвата на Земята с едно изключение – тук още няма органика”, казва Кунейвс и допълва, че в земна почва с такива харектристики може да се отглежда фасул, грах, аспержи.

“Очевидно е, че повърхността на Марс в миналото е била във взаимодействие с течна вода, но все още не знаем дали това се случило точно в тази зона, както и има все още много нерешени въпроси, отнасящи се до структурата на почвата и откритите в нея минерали”, казва Уилям Бойнтън от университета в Аризона, който се занимава с газо-термичните изследвания на TEGA(Thermal and Evolved-Gas Analyzer). 

В близките дни учените възнамеряват да вземат нов образец от почвата, който да е от по-долен слой.

Преди седмица “Феникс” предаде на Земята убедителни доказателства, че на Марс има лед. 

Наличието на вода, включително под формата на лед, е едно от ключовите доказателства за съществуването на живот на Марс, макар и на нивото на най-простите микроорганизми.

Канадски учени разработиха орбитален телескоп, който ще служи като система за ранна сигнализация за космическа опасност, съобщи HiComm.bg.

Проектът носи названието NEOSSat (Near Earth Object Surveillance Satellite) и ще се намира постоянно на орбита на височина 800 км над Земята, за да открива потенциалните заплахи от астероиди.

Телескопът прилича на голям куфар и тежи 65 килограма. 
За разлика от земните си събратя NEOSSat не се влияе от облачно време или ослепително слънце. 

Освен това съоръжението ще открива космическия боклук от други спътници, който би могъл да наруши нормалната работа на GPS и други системи.
Орбиталният телескоп трябва да бъде изстрелян до две години.

Случайно или не проектът беше обявен точно на 100-годишнината от падането на Тунгуския метеорит на 30 юни 1908 година.

Тогава „неканени гости” от Космоса унищожиха в тайгата площ от 2000 квадратни километра и разтърси цялата Евразия.