Поглед към звездите

За рожден ден на Националната въздухоплавателна и космическа администрация на САЩ (NASA) се смята 29 юли 1958 година, когато президентът Дуайт Айзенхауер подписва приетия от Конгреса закон за създаване на специализирана агенция,  необходима на американците за изучаване на космоса.

Първоначално NASA има общо 4 лаборатории и около 80 сътрудници, сред които е и Вернер фон Браун, създателят на първата балистична ракета в човешката история (V-2) по време на Втората световна война.

Днес никой не би оспорил факта, че основният движещ мотив тогава е желанието Вашингтон да не отстъпва на Съветския съюз, който на 4 октомври 1957 г. пусна в орбита “Спутник-1″.
Вашингтон не закъснява да отговори с полета на Explorer-1 на 31 януари 1958 г.

На 20 февруари 1962 г. Джон Глен става първият американец, обиколил Земята, а на 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг става първият жител от нашата планета, стъпил на повърхността на Луната.

Американски астронавти посещават естествения спътник на Земята още 5 пъти.
Последният полет е през декември 1972 година.
Общо Луната е посетена от 12 астронавти, които доставят на Земята над 180 килограма образци от лунната почва.

Нов импулс космическата програма на САЩ получава през април 1981 г. с пускането на първата совалка Columbia  и създаването на още четири.
Те позволяват извеждането в орбита на телескопа Hubble, както и да се пристъпи към строителството на 100-тонната Международна космическа станция.

След края на “студената война” NASA установява партньорски отношения с Русия. Сред съвместните проекти,освен МКС, е и програмата “Mir- shuttle “.
NASA си сътрудничи и с Европейската, Японската и др. космически агенции в името на всеобщия космически прогрес.

През януари 2004 г. президентът Буш поставя пред NASA нова задача – връщане на Луната до 2020 г. и  експедиция на Марс до 2030 г.
За освобождаването на средства се разреши използването на совалките до есента на 2010-а.

По програмата Constellation  се разработва пилотираният кораб Orion и нови ракети-носители.

За изминалите 50 години за космическите програми на САЩ са изразходвани около 810,5 милиарда долара.
Бюджетът на NASA за тази година е $17,3 млрд.

Екипът от астронавти наброява 94 човека,  40 са ръководителите на различните звена.
Общо в NASA и в свързаните с дейността й предприятия работят около 90 хиляди човека.

Сондата „Феникс” потвърди наличието на вода на Марс, се съобщава на сайта на NASA.

“Ние получихме вода”, казва  Уилям Бойнтън от университета в Аризона, един от водещите учени на проекта.

Наличието на вода е потвърдено от химичните анализи, извършени от апарата TEGA на последната проба на марсианската почва, взета от манипулатора на „Феникс” в сряда.

Образците, в които е открита вода,  са взети от дълбочина около пет сантиметра от Червената планета.

Според думите на Бойтън, и преди е имало свидетелства за наличието на вода на Марс (от Mars Odyssey orbiter), “Но сега за първи път водата можеше да бъде докосната и опитана”.

Във връзка с постигнатия успех NASA удължава мисията на “Фeникс” с пет седмици до 30 септември.
Сондата кацна на Марс на 26 май и трябваше да остане три месеца. 

“Феникс” е в отлично състояние и бихме искали да се възползваме пълноценно от възможностите му за изучаване на едно от най-интересните места на Марс”, казва Майкъл Майър, завеждащ програмата по изучаване на Червената планета (Mars Exploration Program)  на NASA.

Природното явление ще може да се види в България от 12.26 часа до 13.41 часа.
В 13.04 часа ще бъде максимума на частичното слънчевото затъмнение.

Това каза Петър Духлев – ръководител на сектор „Слънце” в института по астрономия към БАН, цитиран от БНР.
Едва една десета от слънцето ще бъде закрито от луната.

Заради малката площ на страната разликите в продължителността на частичното затъмнение в различните части на България няма да са съществени.
Тъй като сянката на луната се движи от запад на изток, за градовете, които са на изток от София, то ще започва по-късно.

Затъмнението на слънцето започва от Северна Канда, след което сянката на луната преминава през Северна Гренландия, Северния ледовит океан, през Сибир, Западна Монголия и ще завърши в Северозападен Китай.

Слънчевото затъмнение не трябва да се наблюдава с бинокъл или друг оптичен уред, поради опасност от изгаряне на ретината и необратимо увреждане на зрението. Трябва да се използват специални очила за наблюдение на слънцето и филтри, ако наблюдаваме с някакъв оптичен уред.

Пълно слънчево затъмнение в България наблюдавахме на 11 август 1999 г.

Следващото пълно слънчево затъмнение, наблюдавано от нашата страна ще се случи на 3 септември 2081 г. За една и съща област, пълното слънчево затъмнение се случва на 300-400 години.

АП съобщи, че пълното слънчево затъмнение ще може да с е наблюдава в интернет, където ще бъде качено от астрофизика на НАСА Фред Еспенак. От 1970 г. той проследява феномена в различни кътчета по света.