Поглед към звездите

Совалката Discovery  излетя успешно към Международната космическа станция от Кейп Канаверал, Флорида.

Полетът на Discovery, първоначално насрочен за12 февруари, бе отлаган няколко пъти поради смяна на клапи на външния горивен резервоар и необходимите за сигурността им тестове.

Последното, пето отлагане се случи миналата сряда часове преди старта по причина на появил се теч от вентилационната тръба между външния горивен резервоар и совалката. 
След динамична и всокоескпертна работа тази повреда беше отстранена. 

На орбитa Discovery  се отправя под командването на 48-годишния Ли Арчамболт.
В състава на  екипажа  са още пилотът Тони Антонели и специалистите Джозеф Акаба, Ричард Арнолд, Джон Филипс, Стивън Суонсън и японският астронавт Коичи Ваката.

Поради последното отлагане на мисията на Discovery и предстоящия полет на “Съюз ТМА-14″ на 26 март с трима човека на борда (двама астронавти от 19-ата основна експедиция и  вече пътувалия до МКС космически турист Чарлс Симони)продължителността на мисията се съкращава от 14 на 13 дни, а излизанията в открит космос – от 4 на 3.

Целта на този полет е доставка и монтиране на последния комплект панели за слънчевата батерия, чиято инсталация ще позволи орбиталният комплекс да получава електроенергия в необходимия обем.

Освен това  японецът Коичи Ваката ще смени на МКС астронавтката на  NASA Сандра Магнус, която от ноември миналата година работи на борда на орбиталната станция.

Скачването на Discovery с МКС  е планирано за 17 март в 22:50 часа българско време.

NASA TV предаде онлайн старта на совалката.

Отломката, принудилаекипажа на Международната космическа станция в четвъртък да се евакуира в кораба “Съюз”, е била с диаметър около 12,5 см, а не 1 см, както се смяташе преди, съобщава NASA.

Според американската космическа агенция предупреждението за приближаване на фрагмент от “космически боклук” към МКС, намираща се на височина  около 350 км, е постъпило много късно, за да бъде извършена маневра по промяна на орбитата на станцията.

Специалистите не изключват възможността, че отломката – част от неголям маневрен двигател, установен на ракетата-носител “Делта” или  на някой спътник – е можела да навлезе в т. нар.зона на опасност за станцията, чийто радиус е е около 4,5 км.

Затова като предпазна мярка на руснака Юрий Лончаков и американците Майкъл Финк и Сандра Магнус е било дадено разпореждане да се скрият в “Съюз“, изпълняващ ролята на спасителна капсула.

Това би им позволило “бързо да напуснат станцията в случай, че в нея се вреже отломката, предизвиквайки разхерметизация”, подчертават от NASA.

Извънредно разкачване не се наложи. 
Както напомня ИТАР-ТАСС, в “Съюз” екипажът е прекарал 10 минути и след като се е върнал на борда на станцията, е възобновил нормалната си работа.

По думите на официалния представител на NASA Кайл Херинг, за цялото време на съществуването на МКС на нейните постоянни обитатели се е налагало 5 пъти да се укриват в “Съюз-ите” във връзка с опасност от поражение на орбитален “боклук”.

Станцията, чиято стойност е 100 милиарда долара, е снабдена със системи за активна и пасивна защита от сблъсък с отломки.

Екипажът на МКС беше принуден да се евакуира в пилотирания “Съюз” и да  подготви възможното му разкачване поради това, че информация за вероятен сблъсък на станцията с космически боклук е постъпила твърде късно за осъществяване маневра на самата станция, се казва в съобщение на NASA, цитирано от РИА Новости.

Членовете на екипажа се преместиха в кораба “Съюз-ТМА-13″ и  блокираха преходите към станцията.

Астронавтите се върнаха на МКС от кораба “Съюз”, когато опасността премина.

“Космическият  боклук се е намирал на най-близко разстояние до станцията в 12:39 часа източноамериканско време (19.39 московско). 
Следа като опасността от сблъсък е преминала, астронавтите са напуснали кораба “Съюз”.

Екипажът се е намирал в модула около 10 минути - от 12.35 до 12.45 часа източноамериканско време(19.39 – 19.45 московсо)”, отбелязва NASA.

На борда на МКС в настояще време се намират командирът на екипажа Майкъл Финк и двамата бордови инженери - Юрий Лончаков и Сандра Магнус.

От какъв произход е бил космическия боклук, довел до евакуацията, не се уточнява.

Неотдавна специалисти от NASA заявиха, че сблъсъкът на орбита на руския и американския спътници, който стана през февруари 2009 г., е увеличил опасността за полета на совалката Discovery.

Вероятността от стълкновението му с космически боклук се е увеличила с 6 процента.

Изстрелването на совалката“Дискавъри” се отлага с поне 24 часа заради изтичане на гориво, предаде АП.

Според съобщение на НАСА стартът се отлага заради открито изтичане на гориво от един от външните резервоари на совалката.

Очаква се совалката все пак да полети на 15 март. 

Полетът на “Дискавъри”, първоначално насрочен за 12 февруари, бе отлаган няколко пъти, защото инженерите и техническите ръководители поискаха допълнителни проверки на системите за подаване на гориво.

“Дискавъри” трябва да достави на Международната космическа станция (МКС) последните слънчеви панели от захранващата система на станцията.

Телекомуникационният спътник “Експрес-АМ2″, руско производство, излезе от строя, съобщава “Ведомости”, като цитира представител на компанията “Космическа връзка”, на която принадлежи апарата.

Гарантираният срок за работа на спътника, изстрелян през 2005 г., е 12 години.

Според думите на инженерите от компанията, основната причина е повреда в системата на слънчевите батерии.

Експертите се надяват, че работоспособността на спътника ще бъде възстановена в най-близко време.

По думите на представители от ”Космическа връзка”, ежедневните загуби от нефункционирането на спътника  самежду 1,4 и 1,8 милиона долара.  

Фрагменти от първата в историята на човечеството катастрофа на орбита - сблъсъкът на руския спътник “Космос-2251″ и американския Iridium 33, станал на 10 февруари над Сибир, започват да падат на Земята.

Размерите на фрагментите обаче не надвишават сантиметър и не представляват никаква опасност, съобщават от Стратегическото командване на САЩ, което осъществява следене на околоземното пространство.

По данни на американските военни, представени на сайта Spaceweather, фрагментът, получил индекс 1993-036PX, ще навлезе в атмосферата на Земята на 12 март, отломките: 1993-036KW – на 28 март и 1993-036MC – на 30 март.
Всички те са с размери около сантиметър, ще се разрушат в атмосферата и не представляват опасност за хората на Земята.

Космическите апарати Iridium и “Космос-2251″ се сблъскаха на височина около 805 километра над Сибир на 10 февруари в 18:56 часа българско време. 
Това е първата по рода си катастрофа, до този момент космическите апарати се бяха сблъсквали само с космически боклук.

Iridium е комуникационен апарат, пуснат през 1997 г.
“Космос-2251″ е военен спътник, изстрелян през 1993 г. като през 1995 е изведен от състава на орбиталната групировка.

По данни от 7 март, са каталогизирани 355 парчета от “Космоса-2251” и 159 фрагменти от Iridium 33.

Отломките от “Космос” са по-многочислени, но са се разпръснали значително по-далече – те се намират на височина от 198 до 1689 километра, а фрагментите от Iridium - между 582 и 1262 километра.

Възможно е това да е свързано с факта, че “Космос” е бил херметичен, при удара е станала разхерметизация и отломките са изтласкани от налягането по-далече.

Британският физик проф.Стивън Хокинг представи нова теория, която коренно променя предишните представи за черните дупки, съобщи БНР.

Черните дупки не унищожават всичко, което попадне в тях, заяви на научна конференция в Дъблин ученият.

Сега проф. Хокинг е уверен, че черните дупки могат да “изпускат” информация. 

“Информационният парадокс на черните дупки” е една от главните загадки в съвременната астрофизика. 
Изследването на проф. Хокинг ще помогне тя да бъде решена. Теорията за черните дупки на Хокинг от 1975 г. е смятана за единот главните пробиви в тази област.

Преди Хокинг бе на мнение, че черните дупки са космически обекти, повечето от свойствата на които не могат да бъдат установени.

 Британският професор откри, че след формирането си черната дупка започва да губи маса, изпускайки т.нар. “лъчение на Хокинг”. Досега се смяташе, че то е със случаен характер и не дава информация за това, което се съдържа в черната дупка.

Сега проф. Хокинг е на мнение, че не всичко, което се намира в черната дупка, е загубено завинаги за останалата вселена.

В съответствие със законите на квантовата физика информацията не може да бъде загубена напълно, посочва ученият. Преди той предполагаше, че крайно високата гравитация на черната дупка по някакъв начин позволява да бъдат нарушени квантовите закони.

Новата теория на Хокинг лишава човечеството от надеждата, че черните дупки могат да бъдат използвани като своеобразни “машини на времето” или като “врати към други вселени”. 

“Жал ми е да огорчавам привържениците на научната фантастика. Но ако паднете в черна дупка, енергията на вашата маса ще се върне в нашата вселена в променена форма”, казва проф. Хокинг.

Ученият обеща, че публикацията му по темата ще излезе следващия месец.

Инженерите от NASA успяха да установят, че сблъсъкът на орбита на руския и американски спътници, който се случи през февруари 2009 г., е увеличил опасността от “среща” на совалката  Discovery с космически боклук със шест процента, съобщава порталът Space.com.

В настояще време вероятносттаот стълкновение на совалката с с обекти с изкуствен произход е 1 към 318.

Това не е най-високата потенциална опасност, която е заплашвала или заплашва американските совалки.

Полетът на Atlantis до Hubble, който многократно се отлага (датата на старта все още не е определен), ще бъде най-опасният - вероятността за сблъсък е 1 към 180.

На 12 февруари 2009 г. се появиха първите съобщения за това, че  руският спътник “Космос-2251″, който не работи от 1995 г., се е сблъскал с американския Iridium 33.

В резултат от това двата апарата се оказаха унищожени, а на орбита се образувахa няколко хиляди неголеми отломки.

Стартът на Discovery, както вече съобщихме е насрочен за 11 март 2009 г.

Космическата совалка Discovery ще излети в Космоса в сряда със седемчленен екипаж, предаде АП.

Датата беше потвърдена в петък на съвещание на ръководството на НАСА след като стана известно, че всички неизправности, станали причина за отлагането на старта, са отстранени.

Проблемът с клапаните за регулиране на подаването на гориво от главния резервоар към стартовите двигатели наложи мисията на Discovery да бъде отлагана неколкократно.

Припомняме, совалката ще достави последния комплект панели за слънчевата батерия, чиято инсталация ще позволи орбиталният комплекс да получава електроенергия в необходимия обем.

Членовете на екипажа на Discovery ще осъществят 4 излизания в открития космос, по време на които ще се заемат с монтажа на новото оборудване.

Освен това единият от тях - японецът Коичи Ваката -ще смени на МКС астронавтката на  NASA Сандру Магнус, която от ноември миналата година работи на борда на орбиталната станция заедно с Майкъл Финк и Юрий Лончаков.

Ракетата-носител Delta 2 стартира успешно с мощният телескоп „Кеплер” (Kepler) на борда си от военната база Кейп Канаверал, Флорида в 05:49 часа българско време. 

62 минути по-късно „Кеплер” беше изведен в хелиоцентрична орбита на височина 721,53 км.

Мисията „Кеплер” е първа по рода си. Целта й е да търси земеподобни планети извън Слънчевата система.

Диаметърът на телескопа е 0,95 м. Той е снабден с 1,4-метрово огледало, 0,95-метров фотометър и 95-мегапикселова камера.  

Съоръжен е с 42 светочувствителни микрочипа, с които ще измерва промяната в яркостта при преминаването на планетата пред нейната звезда.

По план „Кеплер” трябва да орбитира около Земята три години и половина, като през това време “окото” му ще е насочено към изключително богатия на звезди отрязък от небето между съзвездията Лебед и Лира. 

Той ще използва транзитния метод за засичане на екзопланети. Всеки път, когато планетата премине пред звездата си, блясъкът на последната намалява (като при слънчево затъмнение).
Като анализира колебанията на яркостта, астрономите ще могат не само да откриват планети, но и приблизително да определят техните размери.

“Кеплер” ще орбитира около Земята на височина една астрономическа единица ( А.е.), равна на 150 милиона километра и съответстваща на разстоянието от Земята до Слънцето. Фактически телескопът ще повтаря пътя на нашата планета. Това ще му позволи да наблюдава постоянно едни и същи звезди.

Засичането на транзита на малки планети е изключително сложна задача, тъй като той променя яркостта на звездата с едва 84 частици от милион, обяснява Майкъл Байкей, научен директор към изследователския център “Еймис” на НАСА.

Телескопът ще трябва да стои изключително неподвижен в продължение на седмици, след което ще предава събраните данни на Земята в рамките на 12-часови сесии веднъж месечно. Очаква се учените да получат информация за около 100 000 звезди.

След това те ще бъдат изследвани от наземни обсерватории. Стоийността на проекта е около 600 милиона долара.

Изстрелването на телескопа беше излъчвано от NASA TV.