Поглед към звездите

В понеделник, 2 март, край Земята прелетя голям астероид, пише сайтът National Geographic. 

В момента на максималното сближаване в 15:44 часа българско време разстоянието между него и повърхността на нашата планета е било 66 хил. километра.

Това е приблизително два пъти повече от разстоянието, на което са спътниците на геостационарна орбита.

Големината на астероида, получил названието 2009 DD45, според различните мнения е от 20 до 50 метра (за сравнение, размерът на Тунгуския метеорит е бил около 30 метра). 

Разликата в цифрите е свързана с това, че диаметърът на астероидите се изчислява на базата на тяхното албедо – отразяващата способност.
Тъй като астрономите не знаят точно какво количество светлина отразява повърхността на 2009 DD45, те изхождат от средни стойности. 

Скоростта на движението на астероида в момента, когато се е намирал на минимално разстояние от Земята, е била 20 километра в секунда.
Енергията на движението му – около един мегатон тротилов еквивалент.

2009 DD45 е открит на 28 февруари от астронома Роберт Макнот, при изучаване на снимки, получени с помощта на телескоп от системата Шмит в обсерваторията Сайдинг-Спрингс в Австралия. 

В близко бъдеще астрономите възнамеряват да продължат наблюдението на обекта, за да изчислят точната му големина и траекторията на движението му, както и да преценят, представлява ли той опасност за Земята.

Китайският спътник Чанъе-1 (Chang’e-1) приключи вчера 16-месечната си мисия, като извърши запланувано падане на Луната в 11:13 часа московско време, предаде Xinhua, цитирана от РИА Новости.

Chang’e-1 бе изстрелян през октомври 2007 г.

През времето на неговото функциониране спътникът няколко хиляди пъти обиколи Луната, за да състави подробна карта на естествения спътник на Земята. 

Падането според китайската агенция е проба, преди Китай да изведе луноход. 

Китайската програма за изучаване на Луната предвижда три етапа: орбитална мисия, меко кацане на космически апарат на лунната повърхност и връщане на апарата на Земята с проби от почвата на естествения земен спътник.

Стартът на модернизирания апарат Chang’e- 2 е определен за 2010 г. 
През 2013 г. е планирано извеждането на луноход, а четири години след това – връщане на лунохода, който да достави на Земята образци от лунната почва.

Към Земята в момента със скорост около 8 км/сек се приближава астероид с размери едва по малки от Тунгуския метеорит, паднал преди 100 години в Сибир.

Енергията на движение на открития преди три дни астероид 2009 DD45 е около 1 мегатон тротилов еквивалент, а диаметърът му – 30-40 метра.

 В 15:44 часа българско време астероидът ще прелети на височина 65 хил. километра над Западна Полинезия, съобщават

NASA взе решение зановата дата на полета на Discovery до Международната космическа станция - 12 март, се съобщава на официалния сайт на Агенцията.

Многократното отлагане на пуска на совалката, се наложи поради смяна на трите клапи, поддържащи налягането във външня горивен резервоар.

Досега са направени над 4000 снимки на клапите, за да се търсят пукнатини или други неизправности, който биха довели евентуално до сериозни последствия.

Специалистите от Програмата Space Shuttle ще имат заседание отново на 4 март, за да анализират данните от новите тестове на клапите и да потвърдят датата на полета.

На борда на Discovery до МКС ще летят 7 астронавта.

Совалката ще достави последния комплект панели за слънчевата батерия, чиято инсталация ще позволи орбиталният комплекс да получава електроенергия в необходимия обем.

Членовете на екипажа на Discovery ще осъществят 4 излизания в открития космос, по време на които ще се заемат с монтажа на новото оборудване.

Освен това единият от тях - японецът Коичи Ваката - ще смени на МКС астронавтката на  NASA Сандру Магнус, която от ноември миналата година работи на борда на орбиталната станция заедно с Майкъл Финк и Юрий Лончаков.

Космическият апарат на NASAOCO (Orbiting Carbon Observatory), стартирал по-рано от базата на ВВС на САЩ Ванденберг в Калифорния, не е успял да се отдели от ракетата-носител Taurus XL, съобщава официалния сайт на Агенцията.

Ракетата най-вероятно е паднала в Антарктическия океан, съобщи представител на програмата Tuarus.

Теглото на апарата е 440 килограма.

Планът е бил той да орбитира около Земята на височина около 705 км, на почти полярна орбита.

Стойността на мисията е около 280 милиона долара.

OCO трябваше да състави най-точната засега картана разпределение на въглеродния диоксид в атмосферата на Земята с цел изучаване природните и техногенни процеси, влияещи на образуването и разпространението на парниковия газ. 

В близките дни от NASА планират прес-конференция, посветена на проблемите при изстрелването на научния модул.

NASA късно в петък, 20 февруари, за четвърти път отложи старта наDiscovery до Международната космическа станция (МКС), се съобщава на  сайта на NASA.

Поредното отлагане на старта, отбелязва Reuters, се налага по същите причини, както и при предишните.

Специалистите на Агенцията възнамеряват да посветят повече време за проверка на клапите, поддържащи налягането в горивните резервоари на совалката по време на излизането й на орбита.

При последния полет на Endeavour една от трите  клапи е била повредена и учените искат да се уверят, че при повторение на подобна ситуация екипажът на кораба няма да пострада.

Първоначално совалката трябваше да излети на 12 февруари, но впоследствие стартът три пъти бе отлаган и за нова дата бешеопределен 27 февруари.

За кога е отложен полетът вероятно ще стане известно на 25 февруари.

Марсоходът на NASA“Феникс” може би е направил първите снимки на течна вода на Червената планета, съощава HiComm.bg, като се позовава на изказвания на специалисти от програмата, направени пред New Scientist.

На един от краката на апарата се виждали капки вода.

Това би могло да обясни откритите в почвата на Марс перхлоратни соли.

Водата не е замръзнала при минусовите температури именно заради наличието на сол.

Според учените течността може да се задържи в това сътояние и под повърхността на планетата. 
Но фактът, че е толкова солена я прави негодна да поддържа живот в себе си.

Има и друга версия за произхода на капките. 
Тя се дължала на абсорбирани водни пари от атмосферата.

Сондата “Феникс” изпрати породилите дебата снимки няколко дни след кацането на Марс на 26 май 2008 година.

Два големи телекомуникационни спътника са се сблъскали над Сибир. 
Това е първият подобен сблъсък, предаде АП.

Става въпрос за спътниците Iridium (на снимката), изстрелян през 1997 година и руски спътник, изстрелян през 1993, за който се е предполагало, че вече не функционира.

На височина около790 километра над северната част на Сибир ефиксиран първият случай на сблъсък на два изкуствени спътника в космоса, съобщава CBS, като цитира представителя на NASA Никълъс Джонсън (Nicholas Johnson).

Според думите на представителя на Обединеното стратегическо командване на въоръжените сили на САЩ генерала Майкъл Кери (Michael Carey), руският спътник, по всяка вероятност телекомуникационния спътник “Космос 2251″, пуснат през 1993 г. и изведен от употреба преди около 10 години,  се сблъскал с търговски спътник  на американска телекомуникационна компания Iridium.

Според думите му, в резултат на сблъсъка са се образували около 600 отломки, голямата част от които ще останат на предишната си орбита.

При това той подчертава, че за съставяне на точна картина на случилото се и установяване разположението на отломките ще са нужни не по-малко от два дни.
Теглото и на двата спътника е надвишавало 450 кг всеки.

Никълъс Джонсън от своя страна отбелязва, че сблъсъкът е станал случайно и не бива да се казва, че единият спътник е ”ударил” другия.
Спред него това е първото стълкновение от такъв мащаб в космоса.

По думите на Джонсън, при подобни сблъсъци съществува голяма вероятност част от отломките да отидат на друга орбита - както по-висока, така и по-ниска от тази на удар на спътниците.

При това неголяма част от отломките вероятно се намира на една  височина с Международната космическа станция (МКС).

Независимо от това, Джонсън е уверил, че отломките непредставляват сериозна опасност за  МКС и може да се избегне сблъсъка й с по-големи фрагменти от разрушените спътници.

Най-голяма опасност според него представляват малките фрагменти, които е невъзможно да бъдат забелязани от Земята.

От космодрума Байконуркъм Международната космическа станция (МКС)  се отправи първият за тази година руски товарен кораб “Прогрес М-66″.

Той бе изстрелян с ракетата-носител “Съюз-У” в 07:49:46 часабългарско време.

Корабът ще достави на орбиталната станция около 2,5 тона товари - гориво за двигателите на МКС, кислород, вода, хранителни продукти, бельо, медицинско оборудване и лични пратки за екипажа.

В настояще време на станцията е на вахта екипажът на 18-ата експедиция на МКС - командирът Майкъл Финк, бордовият инженер Юрий Лончаков и астронавтката Сандра Магнус.

“Прогрес М-66″ освен това ще достави на МКС оборудване за работата на станцията и апаратура за научни изследвания.

Ще бъде доставен за бъдещи излизания в открит космос  вторият компютъризиран скафандър “Орлан-МК”, който в случай на извънредна ситуация “ще подсказва” на астронавтите реда на техните действия.

Първият скафандър от нов тип бе доставен през септември миналата година с “Прогрес М-65″, но още не е работено с него на станцията.

Скачването на “Прогрес М-66″ към модула “Пирс” на МКС е запланувано за 13 февруари в 10:19 часа московско време.

Както уточняват от руския Център за управление на полетите, този път корабът ще се доближава до станцията не по двудневна, а по тридневна схема.

NASA отложи първото за годината изстрелване на космическа совалка минимум с една седмица, за да даде на инженерите повече време да анализират потенциалните проблеми с клапите, осигуряващи притока на гориво към основните двигатели наDiscovery, предаде Ройтерс.

Стартът със седем астронавта на борда на совалката се отлага за след 19 февруари, посочи представител на NASA.

Совалката трябваше да излети на 12 февруари на мисия за доставка на Международната космическа станция (МКС) на последното крило за соларната система.

Както подчертават от агенцията, до приключване “живота” на совалките NASA трябва да осъществи още осем полета до МКС.