Поглед към звездите

Пускът беше отложен с едно денонощие поради техническа неизправност в системата за зареждане на втора степен на носителя с гориво.

Според Роскосмос изследванията в рамките на проекта “Коронас-Фотон” ще помогнат да бъде подготвена пилотирана експедиция до Марс, а също да се предвиди въздействието на слънчевите изригвания върху климатичните процеси на Земята.

Проведените експерименти от “Коронас-Фотон” ще позволят детайлно изследване на характеристиките на високоенергийното излъчване, регистрирано при няколко слънчеви изригвания от руския спътник ГАММА-1 и американските SMM и GRO COMPTON.

Спътникът е снабден с голям комплект научна апаратура- 14 научни прибора с висока сложност, 3 телескопа, 8 спектрометри.

На борда на “Коронас-Фотон” има нов вид сцинтилатори (YAlO3),позволяващи да се подобри скоростта при действие на апаратурата до части от микросекундата и да се увеличи достоверността на получаваните данни.

Космическата обсерватория ТЕСИС на борда на спътника за първи път ще осигури едновременно изследване на структурата и динамиката на слънчевата корона и преходния слой на слънчевата атмосфера в диапазон от 50 хиляди до 20 милиона градуса.

Теголо му е 1920 кг (полезен товар – 600 кг), а срокът на работа – 3 години.

Спътникът “Коронас-Фотон” е третият от серията спътници “КОРОНАС”(Комплексно ОРбитално Околоземно Наблюдение Активността на Слънцето). 
Първият от тях “Коронас И” беше изстрелян в околоземна орбита през 1994 г. и беше използван до 2001 г., когато беше заменен от “Коронас Ф”, който завърши своята работа през декември 2005г.

Тези спътници са предназначени главно за изследване активните процеси на Слънцето – петна, изригвания, изхвърляне на плазма с цел създаване на методи за прогнозирането на тези явления.

Амбициозният проект е разработен в сътрудничество със специалисти от Индия, Полша и Украйна.

зстрелването на руския спътник “Коронас-Фотон”,което трябваше да се състои днес в 15:30 часа българско време от космодрума Плесецк е отложен за неопределено време,съобщава Интерфакс, като се позовава на информация от помощник командващия Космическите войскиАлексей Золотухин.

Решението за отлагане на старта е взето няколко минути предизаплануваното време.

В настоящия момент се определя нова дата за пуска.

Спътникът трябваше да бъде изстрелян от ракетата-носител “Циклон-3″

Апаратът “Коронас-Фотон” е третият от серията спътници “Коронас”.

Първият от тях “Коронас И” беше изстрелян в околоземна орбита през 1994г. и беше използван до 2001г., когато беше заменен от “Коронас Ф”, който завърши своята работа през декември 2005г.

Тези спътници са един вид слънчева обсерватория,предназначени главно за изследване активните процеси на Слънцето – петна, изригвания, изхвърляне на плазма с цел създаване на методи за прогнозирането на тези явления.

Спътникът “Коронас-Фотон” е снабден с голям комплект научна апаратура - 14 научни прибора с висока сложност, 3 телескопа, 8 спектрометри.

Амбициозният проект е разработен в сътрудничество със специалисти от Индия, Полша и Украина.

За това се съобщава в прес-рилийз на сайта на университета.
Изследването на учените е публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Science.

На учените е известно, че планетите-гиганти се състоят предимно от хелиий и водород.

Изучаването на взаимодействието на тези две вещества при високи температури и налягане е необходимо условие за разбиране на процесите, произтичащи вътре в планетите-гиганти.

Тъй като e много трудно условията, аналогични на тези във вътрешноста на Юпитер и Сатурн, да се получат в лабораторни условия, основен метод за изучаване на взаимодействието на хелия и водорора е компютърната симулация, построена по законите на термодинамиката.

Именно с помоща на моделирането на суперкомпютър учените от университета в Илинойс са изучавали какво става със сместа от хелий и водород при температури в границата от 4 до 10 хиляди градуса по Целзий.

Учените са успели да установят, че с повишаване на налягането, хелият и водородът в тази смес се разделят (т.е. престават да се смесват).

При това хелият може да образува капки, които падат в посока към центъра на планетата (газовите гиганти нямат повърхност и поради това атмосферните процеси произтичат вътре в планетите).

Освен това по думите на изследователите, резултатите от компютърното моделиране показват, че хелият и водородът са разделени в по-голямата част от Сатурн.

Тези резултати противоречат на съществуващите теории за формирането и еволюцията на газовите гиганти, но добре се съгласуват с резултатите от наблюденията.

Хелевият дъжд може да има отношение  към друга загадка на газовите гиганти. 
Известно е, че те излъчват повече топлина отколкото получават от Слънцето.

Според изследователите, падането на капките в посока към центъра на планетата води до освобождаване на допълнителна енергия, на която се дължи допълнителната излъчвана топлина.

Днес от космодрума Танегасима японската космическа агенция (JAXA) с помощта на специалисти от компаниятаMitsubishi Heavy Industriesизстреля ракетата-носител Н-2А № F15, която изведе на околоземна орбита спътника Ibuki (Greenhouse Gases Observing Satellite, GOSAT), се съобщава на официалния сайт на агенцията.

Космическият апарат е предназначен за измерване в атмосферата на Земятаконцентрацията на въглероден диоксид и метан, предизвикващи парниковия ефект.

Апаратът е снабден с инфрачервени сензори, които от спътника ще сканират концентрацията на газовете, предизвикващи парниковия ефект по цялата територия на Земята.

Спътникът е създаден съвместно от специалисти на JAXA и Министерството на околната среда на Япония.

Стойността на изготвянето и пуска му е 388 милиона долара.

Залежи от магнезий, алуминии и силиций са открити на Луната от индийската сонда “Чандраян-1“(Chandrayaan-1).

Според съобщение на Индийската организация за космически изследвания (ISRO), цитирано от ИТАР-ТАСС, апаратът, работещ на 100-километрова кръгова окололунна орбита, е получил тези данни с помощта на намиращия се на борда му рентгенов спектрометър -C1XS, изготвен в сътрудничество с британски специалисти.

Експертите очакват, че  в хода на лунната мисия “Чандраян-1″ще успее да получи необходимите за изготвяне на триизмерна карта на Луната данни.

Десетки хиляди снимки, направени от индийската сонда вече са получени и се обработват в ISRO.

Голям интерес представлява и възможността на сондата да “погледне” в най-студените и тъмни лунни кратери, която е осигурена от монтирания на борда й радар на NASA със синтезирана апаратутра - Mini-SAR.

Данните, получени от радара SHARAD, монтиран на борда на марсианската сонда на НАСА Mars Reconnaissance Orbiter  показват 95% чистота на ледниците в този район, съобщават в през-рилийз учени от Френския Национален институт по науки за Вселената (Insu).

Според експертите, в марсианските полярни региони общият обем на леда е около 2-3 милиона куб. километра.

Това прави приблизително 100 пъти повече от общия обем на Големите Северноамерикански езера, който е 22 684 куб. км, се казва в доклада, публикуван в списание Geophysical Research Letters.

Резултатите от наблюденията позволяват да се твърди, че полярният лед на Червената планета съдържа не повече от 5 % примеси.

Полярните марсиански седименти представляват слоести структури, състоящи се от лед и незначително количество прах.

Изстрелването на космическия апарат е планирано за края на2011 или началото на2012 г.

Основната задача на втората мисия е да бъде изследван химическият състав на повърхността на Луната.

За целта на единствения естествен спътник на Земята ще бъдат изпратени сонда и спускаем апарат с луноход на борда (на снимката).

Събраните данни ще бъдат предавани на Земята с помощта на орбиталната сонда, която ще изпълнява функциите на комуникационен спътник.

Мисията “Чандраян 2″ се осъществява от Индийската организация за космически изследвания (ISRO) в сътрудничество с Роскомос.

По-рано бе съобщено, че луноходът ще бъде изцяло руско производство.
Той ще се захранва със слънчева енергия и ще работи на Луната около една година.

Точно в такива кратери, както предполагат учените, може да са се запазили отлагания от лед.

“Единственият начин да се изследват тези области е да се използва орбиталния радар”, казва Бенджамин Баси (Benjamin Bussey) от университета Джон Хопкинс.

Тойе един от разработчиците на радара Mini-SAR, който успешно  премина тестването и е предаде първите снимки на част откратера Хейуърт в южния полюс на Луната и кратера Сирс, намиращ се недалече от северния полюс.

Радарът представлява устройство, в което едната въртяща се антена е заменена от цял масив неподвижни елементи.

“В продължение на следващите няколко месеца ние възнамеряваме  да настроим напълно този инструмент за събиране на ценна научна информация за Луната”, отбелязваДжейсън Кръсън (Jason Crusan), изпълнителен директор на програмата.

Индийският безпилотен апарат “Чандраян-1″ бе изстрелян на 22 октомври 2008 г.

На борда му има оборудване за съставяне на минералогична и географска карта на Луната, произведено от различни космически агенции.

Пет инструмента са дело на местни специалисти от индийската организация за космически изследвания (ISRO), докато от останалите шест три са на ЕКА, два - на NASA и един от България.